Архиви на категория: български

Непосилната лекота на битието (по Кундера) може да варира в широки граници, в зависимост от битието. Понякога, за да го направим по-малко непосилно, измисляме истории, украсяваме го с метафизични характеристики, да е по-привлекателно, заглаждаме малко неговата ежедневна обикновеност. Замислих се над това, докато четях сборника с разкази „Дървета за прегръщане“ на Цветелина Александрова. Ежедневното тамПродължете с четенето на „„Дървета за прегръщане“ и билет за свръхестественото“

Израснал съм в малък град сред една чудно красива котловина, заобиколена от всички страни от склоновете на Балкана, зелени от край до край. Зелени, с изключение на една голяма язва, отхапана от самото тяло на планината. Виждах я от балкона си през всичките тези години, в които живеех там, вижда се и сега - каменнаПродължете с четенето на „„Clair de Lune“ на Жюстин Томс осветява забравени сенки от миналото“

При последното ми завръщане в България жадно грабнах няколко стихосбирки и ги прибрах в багажа. Стихосбирките са чудесен „багаж“ - не тежат на летището, но думите им тежат където трябва. Малко текст, много смисъл. Ще ви разкажа за тях… „Другото време“ на Нели Станева (изд. Жанет 45, 2021 г.) е цикъл от годишни времена, койтоПродължете с четенето на „На фокус: Нова българска поезия“

Ако трябва да назова една единствена книга, която най-добре описва живота през социализма и същността на тоталитарния режим, без никакво колебание това ще бъде „Следеният човек“ на Веселин Бранев. Странно, нали? Обикновено Георги Марков и неговите „Задочни репортажи за България“ са на върха на езика, есетата му, прилежно събрани в няколко сборника през последните години,Продължете с четенето на „Следеният човек“

В края на една година сме, в която като че свикнахме с лошите новини, а светът не ни даде много поводи за оптимизъм. От първия ред наблюдаваме почти осъществения манифест на Димитър Воев, който преди повече от три десетилетия написа: „Аз искам всичко да се срине в този свят, аз искам всичко да се сринеПродължете с четенето на „Непрочетеният Димитър Воев излиза наяве“