Архиви по автор:Георги Грънчаров

Погленах го тъжно – бе цял във ръжда! А долу под него- кафеникава вада, проточила се вероятно след дъжда и напоила мократа ливада. Отдавна го бях забравил там, побит в тревата като някой древен меч Сега коремът му лежи пробит и от него се процежда мътен теч. Това плашило някога направих с тенекия от вносниПродължете с четенето на „Ръжда“

Животът ми е като градски транспорт в изплетения от нерви столичен град. През почивните дни е лъскав комфорт, в понеделник сутрин прилича на ад. Понякога зациклям във задръстване и загубвам вяра в доброто и хората, или форсирам мотора до пръсване, но продължавам да си играя ролята. В главата ми се блъскат на тълпи безброй идеиПродължете с четенето на „Живот като градски транспорт“