Още помня онази първа среща с прозата на Сергей Лебедев, с дебютния му роман „Предел на забравата“. Темата дотолкова ме вълнуваше, отговаряйки на отдавнашни мои търсения, че в рамките на един уикенд жадно изчетох романа, увлечен в стила на Лебедев и въпреки твърде пространните му философски разсъждения, на моменти затлачващи повествованието. „Предел на забравата“ попадна сред любимите ми книги, затова когато видях, че на български език излиза още едно заглавие от автора - „Дебютант“, дори не се и замислих.
… И, разбира се, ситуацията се повтори отново. Веднъж подхванал историята, не спрях, докато не изчетох и последната страница - нещо, което се случва все по-рядко във взаимоотношенията ми с книгите.
„Дебютант“ е най-новата книга на руския писател Сергей Лебедев, излязла от печат през 2020 г. и пряко вдъхновена от отравянето на бившия разузнавач Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Появата ѝ на български език именно сега, когато Русия води пълномащабна война в Украйна, добавя допълнителни нюанси в усещането, което предизвиква темата. Защото книгата, за разлика от „Предел на забравата“, е не за миналото, а за настоящето.
Лебедев ни въвежда в един свят, забулен от тайни и класифициран с най-високо ниво на секретност. На един остров в СССР, на територията на бивш манастир, функционира тайна лаборатория за химическо оръжие. Там работи химикът Калитин, който в продължение на дълги години разработва отровни препарати. Венецът в короната на неговите открития е веществото, което нарича „Дебютант“ - изключително силна, но нестабилна субстанция, способна да убие мигновено без да остави следи.
„… Калитин осъзна, че по самата си природа смъртта е мръсна работа и това не е метафора. Смъртта винаги оставя улики, най-многообразни естествени следи, по които би тръгнал умният следовател; така е устроен светът, законите му. И да заобиколиш, да излъжеш тези закони, да направиш така, че смъртта да идва незримо, да прониква под всякакви покрови, без да оставя следа - това е висша власт, възможност пряко да управляваш битието“.
Разпадът на съветската империя тласка Калитин да избере пътя на изгнанието. Избягал на Запад под чужда самоличност, той живее в постоянно подозрение, че може би те ще дойдат за него, че ще го застигне възмездието. И „те“ наистина тръгват по петите му, много години след бягството, когато един случай ги насочва по следите на укриващия се химик. Подполковник Шершньов, ветеран от войните в Кавказ, нагледал се на цялата мръсотия, кръв и тиня, съпътстваща руските „специални операции“, е натоварен с мисията да открие и обезвреди Калитин. Със собственото му произведение. Дебютанта.
Отвъд класическата рамка на трилър с атрактивни съставки като „тайни служби“ и „агентура“, пълнежът на романа е далеч по-дълбок. Лебедев разсъждава върху етимологията на смъртта, върху тъмната страна на науката, придобила очертанията на символа на медицината - змия, обвита около чаша. Служиш ли наистина на науката, ако плодовете на твоя труд са смъртоносни? Или това е възможно само в обвитата в тайнственост йерархичност, затвореност и богоизбраност на тоталитарната държава?
„Но Калитин не съжаляваше за нищо. Онтологията на смъртта, с която се сблъска като изследовател, постави научни въпроси от невероятен мащаб и дълбочина. […] в скритата си същност той се усещаше като архаично същество, пътешестващ през отвъдни светове в търсене на източниците, артефактите на силата.“
Много паралели могат да се направят с „Франкенщайн“ на Мери Шели, по своята същност Дебютанта се родее именно с „новия Прометей“, рожба на експерименти, тестващи границите на възможното и надничащи отвъд.
„Онзи, който би го осъдил, просто не би могъл да знае, че в кръвта му текат същият вятър и същите залези, както и при всеки надарен човек; и Дебютанта е същото произведение на озарението, риска и изкуството като Нике, като таблицата на Менделеев“.
О, миналото също е тук, защото Лебедев е майстор на ретроспекцията - открехва леко вратичка и през нея в помещението нахлува миналото, за да изпълни със съдържание бледите белези, които е оставило върху настоящето. Миналото на съветската държава, одържавеното насилие, пълното обезценяване на човешкия живот, протягат ръце от такива „процепи“ в съдържанието, допринасят за засилване на нюансите в този умело написан роман. За разлика от „Предел на забравата“, тук стилът на Лебедев все пак е по-обран, а историята е поместена в едва триста страници, което я прави доста по-четима и от читатели без обсесии в лагерната проза. Уви, краят ми се стори някак безидеен на фона на плътния сюжет. Всичко свърши някак припряно, несъответстващо с покачващото се постепенно напрежение. За сметка на това имаме послеслов от самия автор към българския читател (впрочем и то с много странен и недовършен финал), дописан буквално преди месец, в контекста на сегашната война в Украйна. От него разбираме повече за реалните личности и случки, превърнали се във вдъхновение за „Дебютант“.
А аз лично нямам търпение да видя на български език друг роман на Лебедев, „Гъсокът Фриц“. Смятам, че в същия контект би било много ценно да достигне до нас.
Георги
Библиотеката 