Една след друга прочетох две книги, в които сюжетната линия се развива върху основите на добре пазена тайна от нечия майка и разгадаването на мистерията от нейната дъщеря. Първата беше „Ще се видим в Париж„, а втората е книгата на Розана Лей - „Вила в Сицилия“. Майката на Тес е избягала от Сицилия след тежък момент в живота си и никога не споменава за миналото си на дъщеря си. Както обаче всички знаем, миналото никога не може да бъде пренебрегнато и колкото повече се опитваме да му дадем гръб, толкова повече то се изпречва на пътя ни. Класическа ситуация, която обещава да придаде дълбочина на разказа и да ни запознае с последиците от взетите преди много години решения.
Тес е на възраст, на която се предполага, че много неща от живота би трябвало вече да са ѝ ясни. Само че, както се случва най-често, тя живее в емоционален хаос, който не ѝ дава свободата да разгърне себе си и да се чувства щастлива. Едно наследство, като по филмите и книгите, я изпраща на опознавателна обиколка в Сицилия, която ще промени живота ѝ, а и този не нейните родители и на дъщеря ѝ. Книгата разказва историите на три поколения жени, като всяка от тях трябва да се справи и с терзанията на останалите, така че да намери собствения си път. По принцип не харесвам паралелните истории, но тук са преплетени умело и следват развръзката хронологично, а не хаотично.
Попадайки в Сицилия, Тес става обект на интерес както на жени, така и на мъже, но дали привидният интерес не крие опасности? Новата среда, в която попада тази красива жена, е необичайна за нейните разбирания. На красивия площад до невероятната вила, която е наследила, наред с клюките, се провеждат и разговори за отмъщение, семейни вражди и непогасени дългове. Колкото и да иска да ги игнорира, Тес се оказва въвлечена в самия епицентър на събитията, тъй като собственото ѝ семейство е част от две все още тлеещи вражди. Опитът на героинята да балансира уж структурирания си живот и да открие личната драма, която е преживяла майка ѝ на същото това място, са на път да объркат представата на Тес за собствената ѝ съдба. Объркана и притисната от грижи и време, тя се чувства длъжна да постави себе си на второ място, докато съдбата (или авторката) не решава да ѝ разкрие отговорите на загадките една по една.
Харесах книгата, макар краят да ме разочарова леко с подценяването на някои от героите. Въпреки това открих в нея наслада от четенето, беше ми приятно да се гмурна в странците, както Тес се гмурка под водата в търсене на природни съкровища и спокойствие. Надявам се и за вас да е така!
Девора
Библиотеката 