Тази книга не трябваше да попада у мен, макар че аз сама си я поисках! Това, което за другите би било интерено и наричат фантастика, за мен е истински ужас. И понеже съм изумена колко много представянето на романа не отговаря на неговата същност, нека започнем именно с това:
Виждате красива корица (кръгъл квасен хляб и поднос с посуда, преливаща от вкус и аромат), поетично заглавие („Песента на хляба“), четете анотацията на гърба („магически хляб“, „наследство от древната им родина“, „обвито в митове“, „хляб с душа“, „вълшебни тайни“, любов и щастие)… Това, което виждате, е най-големият клик бейт в книжен варинт, на който съм попадала някога! И ако вие също си представяте романтична, но не сълзлива история за това как една жена преоткрива себе си с помощта на хляба, изпечен в собствената ѝ пещ, като разменя рецепти и минава през някое и друго изпитание, определено също сте били подведени от тази хартиена нимфа.
Сега обърнете книгата и не четете нищо, а се вгледайте в долния ляв ъгъл, където се вижда част от една роботизирана ръка. Ето това е зрънцето истина в цялата работа! Защото Лоис Клари се занимава с роботи, пие слъри, изкушава се при всяка финансова оферта и в общи линии прекарва времето си не в свещенодействие на дървения плот, замесвайки хляб, за да попие от неговата енергия, а измисляйки кодове за роботизираната ръка, така че тя да е тази, която замесва тестото с квас, при това със завидна продуктивност. В книгата има щипка мистицизъм, който е удавен в море от научно-фантастични съчинения за кексчета от колонии бактерии, ферми за щурци, продукти с остатъчна радиация, гъби, къпани в розова светлина и какви ли не други дарове от автора, Робин Слоун.
В заключение само ще оставя снимка на корицата на чешкото издание на книгата, която е най-представителната от всички, които разгледах. Тя казва всичко и при това казва истината:
п.п. Много хора намират книгата за „очарователна“ и я харесват. Моят проблем с нея е, че не чувам песента на хляба в нея, но пък вие може да се окажете с по-добър слух. 😉
Девора