Извадете своята любима чаша за чай, пригответе си топлата напитка, разгърнете страниците на тази книга и се порадвайте на картината пред вас, която ще превърне в красива реалност корицата на „Ще се видим в Париж“. Това е новото предложение на авторката на „Парижкият апартамент“ - Мишел Гейбъл. Книгата е вдъхновена от историята на Гладис Спенсър-Чърчил - една загадъчна личност, неуловима жена, непокорим дух - човек, който може да живее с размах почти столетие и да продължи да бъде вдъхновение и след смъртта си. Макар авторката да се опира на истинската история на Гладис, книгата всъщност проследява няколко други човешки съдби, този път изцяло плод на въображението на Гейбъл. За мен паралелните сюжети са най-слабото място на романа - не само на този, а и по принцип. Въпреки това, ако държите „Ще се видим в Париж“ в ръцете си, разполагате с едно приятно, лесно за четене и интересно четиво, което прави ранния залез на слънцето през зимата примамващ.
Историята на Гладис дава начало на поредица от събития, случващи се с хора, които се запознават с нея 90 години след нейното раждане. Ексцентричната и необичайна персона привлича към себе си една объркана млада жена и един неуспешен и посредствен автор. Героите на Гейбъл изпъкват със своите недостатъци, което в един момент ги прави симпатични на читателя. Те успяват да открият в себе си чувства, родени в истински водовъртеж от емоции и физически неудобства. Поради тази причина се оказват и вечни.
Авторката признава, че се придържа стриктно (доколкото е възможно) към реалната биография на херцогинята. Измислените от Мишел Гейбъл герои пък допълват историята по правдоподобен начин. Младата Пру попада при възрастната дама в момент, в който е изгубила всичко и няма избор дали да приеме новите и нетипични условия за работа, които са ѝ предложени. Сетън прекарва по-голямата част от живота си, потънал в загадъчната история на херцогинята, което в крайна сметка го отвежда в нейния дом с молбата да напише биография ѝ. Героите си стават близки постепенно, като всеки един от тях има тайни, които не желае да разкрива, но които ще се превърнат в обект на „разследване“ от младата Ани почти 30 години по-късно. Оказва се, че тази заплетена нишка от герои може да бъде разплетена съвсем лесно, стига да се намери кой да дръпне правилното шнурче, така че всеки да попадне на правилното място в правилния момент.
За мен Ани е най-слабата героиня в книгата, изобщо ролята ѝ е недомислена и повече щеше да отива на някоя млада тийнейджърка, която по цял ден се чуди какво да прави, затова решава да се отдаде на разследването на историята в една книга. Намесени са толкова много личности, събития и връзки между хората, че читателят в един момент наистина се обърква, но решава да не придиря… Авторката на „Ще се видим в Париж“ иска да експлоатира важните моменти от живота на Гладис, включително тези, които касаят Първата световна война, после Хитлер, Чърчил и кой ли още не, минава пред войната във Виетнам, кратко, но драматично представена чрез образа на Чарли, за да стигне до събитията в американската история след атентатите през септември 2001 г. Мисля, че спокойно можеше да се лиши от Ерик, който изпълнява съвсем епизодична роля, колкото просто да оправдае някои решения на майката на Ани - Лоръл.
Като изключим тази забележка, както и факта, че в един момент действието се развива бавно и леко досадно (грешка, която авторката индиректно признава в текста, но по-късно поправя с по-заплетения и „активен“ край), книгата наистина е увлекателна и дори ограмотяваща. Поне аз се радвам, че разбрах за съществуването на Гладис Спенсър-Чърчил, херцогиня Марлборо, а ако има нещо, което много обичам в литературата, е, когато имам повод да се разровя и да разбере нови неща, вдъхновена от вече прочетена книга. Със сигурност бих харесала „Ще се видим в париж“ повече, ако беше посветена единствено на живота на херцогинята, но пък наличието на биографията Хюго Викърс явно не само е вдъхновило, но и разколебало Мишел Гейбъл от това да напише книга, посветена само на един герой.
Излишно е да казвам, че основната тема на романа е любовта, но разгледана под различни ъгли, примесена и объркана с чувството за дълг, допълнена от майчинската закрила, подсилена от годините раздяла - на моменти опияняваща, на моменти - обсебваща, но като цяло - в основата на всяко житейско решение на героите. Ако и на вас ви се изживява нещо подобно, пък макар и на хартия, знаете към какво да посегнете.
Девора
Библиотеката 