„Руж“ - сблъсък между реалност и измислица

Когато разбрах за романа ”Руж” на Ричард Кършенбаум, проявих любопитство, тъй като се вълнувам от история на грима, а художествените произведения, макар и лишени от достоверност, също “звучат” примамливо и интригуващо. От раз книгата преобърна очакванията ми за това какво предстои да прочета. Всъщност наложи ми се бързо да ги забравя и да се нагодя към стила на Кършенбаум, който е циничен, но информативен. Нека разгледаме “Руж” в детайли:

Книгата разказва измислената история на две легендарни дами в козметиката, които живеят в непримиримо съперничество една с друга. Жозефин Херц и Констанс Гардинър са пробивни жени от средата на XX век, които успяват да наложат козметичните си линии и постигат успех с цената на всичко. За двете не съществува нищо друго, освен собственото им себеутвърждаване и разгромяването на конкуренцията. Авторът се докосва набързо до „невинните“ години, когато и двете са страдали от лишения, но са водени от стремежа да бъдат независими и успели. По-обстойно е разгледан периодът на разцвет и конкуренция, в който има детайлно описание по създаването и въвеждането на продуктите в техните линии за красота.
Животът на двете е разказан паралелно и за допълнителен драматизъм – почти огледално: на практика са двете страни на един и същи медал. Кариерите им се развиват по сходен начин, идеите им се появяват в синхрон, периодите на възход и падение също се редуват, а смъртта ги сполетява през кратък интервал.

Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден са реалните личности, които служат като вдъхновение на автора, според самия него. След като се запознах с историята на Анни Малоун и Сара Уокър, виждам доста паралели и с тяхната връзка, основана на конкуернция. Кършенбаум е добре запознат с историята на продуктите за красота, но е решил да се фокусира върху усъвършенстването на спиралата за очи, като представя това нововъведение като основата, върху която се изгражда неприязънта между двете съпернички - ситната и сексапилна еврейка Жозефин и русата красавица Констанс. Първоначално двете използват различна стратегия за налагането на името и продуктите си, но след първия сблъсък започват да „играят“ по едни и същи правила - тези на надпреварата.

Любопитно, но объркващо е това, че авторът преплита реални съдби и биографии, като въвлича и други образи и си взима назаем по нещо от всеки и го “присажда” на някой друг. Така например той използва образа на Сара Уокър, като копира основни елементи от нейната биография, но я представя като сексапилна мулатка с бисексуална ориентация. В книгата Сара първо успява да пробие на козметичния пазар, след което забременява и ражда дъщеря, за която наема целодневна бавачка. В реалния живот Сара ражда на 14 години от първия си съпруг, а всичко, което постига в кариерата си, се случва на по-късен етап. Кършенбаум не само представя недостоверно реална личност в книгата си, но повторно използва фрагменти от биографията ѝ при изграждането на централните образи.

За мен е важно да подчертая, че книгата трябва да се чете с ясното съзнание, че е художествена измислица, макар авторът да поставя основите на сюжета върху реални събития и личности.

И понеже спиралата за очи е също главен герой в „Руж„, искам да ви представя кратка “справка” за това кои са основните действащи лица, когато става въпрос за развитието на продукта спирала за очи през изминалия век:

Хиацинт Марс Риммел е френски “нос”, който, заедно със съпругата и сина си, основава луксозни салони за красота в Лондон. Там се представят иновации в бялата козметика и парфюмерията (в книгата собственик на луксозни салони за красота, в които се предлага ексклузивно бяла козметика и парфюми, е Жозефин).

Юджийн Риммел е създател на Superfin – първата нетоксична спирала за очи.

Т. Л. Уилиямс работи горе-долу по същото време, но от другата страна на Океана, в Ню Йорк. Това е създателят на козметичния гигант Мейбълин. Вдъхновен от сестра си, той създава Lash-Brow-Ine и Maybell Laboratories (в книгата Констанс и брат ѝ също работят в екип, макар да е на по-късен етап).

Визираният в книгата гримьор в холивудските студии най-вероятно е вдъхновен от гримьора Макс Фактор (познато име и до днес).

Хелена Рубинщайн представя Mascara-Matic (в книгата името на спиралата е Lashmatic) през 1958 г. Революционното в случая е опаковката и четката на спиралата. Опаковката не е зелено-розова, вдъхновено от бельото на любовницата на Констанс в книгата, а златна. Също така съперничеството за патента не е с жена, а с Франк Л. Енгел.

Ако искате да прочетете още подробности за историята на грима, които са исторически достоверни, препоръчвам ви да обърнете внимание на това ревю (“Face Paint”, Lisa Eldridge).

Разказах ви толкова подробно тези неща, защото основната ми забележка към книгата е, че не е нито изцяло исторически достоверна, нито абсолютна художествена измислица. Това, честно казано, ме вбесява.

Самият автор казва, че просто е искал да напише “сочно четиво за плажа”, в което да има и малко тежест. Поради това, в книгата се срещат и социални теми като расизъм, класова принадлежност, сексуална ориентация… Кършенбаум изследва по-сериозно само темата за хомосексуалността в средата на XX, но ако откривам някакво достойнство в книгата, то е именно тези нишки за проследяване и размисъл, които авторът пуска на места. Друг е въпросът дали тези идеи са негови, или на редактора на книгата.

Заключението ми за “Руж” е, че е чудесна идея, която е попаднала в неправилните ръце. Ричард Кършенбаум няма перото, за да пресъздаде една епична вражда между жени. Образите са стереотипни, сякаш само наблюдавани отстрани, през стъкло, без да можем да се докоснем до тях. Опитите му да придаде дълбочина са неуспешни, даже обидни (за мен, като жена, макар и не милионерка). Там, където можеше да превърне книгата в истинско откровение, той прави скок напред в сюжета. Цинизмът му и опитът за оригиналничене направо съсипват края на книгата.

Нещо, което не липсва на Кършенбаум, е увереност. Поради тази причина “Руж” стигна до моята, а ще стигне и до вашата библиотека. Книгата не е непременно лоша, но е създадена не с въображение, а чрез маркетингова стратегия. Това е книга, написана предумишлено, грижливо структурирана като продукт за масова употреба. Получавате точно това, което обещава авторът: едно сочно четиво, не съвсем лишено от сериозни теми и увлекателен сюжет.
Приятно четене! 😉

Девора