Държа с две ръце изданието и разглеждам в детайли корицата - как въжетата на места прекъсват шрифта на заглавието и името на автора, в мислите си давам оценка на избора на пейзаж, на рамката на тази картина, на трилистната (некъсметлийска) детелина в долния край. И на краткото изречение, което може би ще подтикне мнозина да посегнат към тази книга: „От автора на БРУКЛИН“.
От автора на Бруклин…
Дали?
Не знам откъде да подхвана разказа си за „Празното семейство“ на Колъм Тойбин - книга с разкази; книга, която не бих могла да почувствам по-близка на моменти, а в други случаи - по-далечна от всичко, което съм аз. Едно е сигурно - майсторството на Тойбин е налице и тук, както и в „Бруклин„; перото му остава вярно на непринудения стил, с който авторът разказва за най-тежките или силни човешки сътресения, почти без да споменава нищо конкретно. Колъм Тойбин на моменти е болезнено описателен, но макар сцените, които описва, да са способни да шокират, той успява да изкаже най-болезнените теми не с думи, а с атмосферата, в която обгръща читателя.
Макар разказите привидно да не са свързани директно един с друг (освен тези, написани от първо лице), между тях могат да се прокарат множество паралели. За мен най-силно беше усещането за съзряване, за безвъзвратното скъсване на нишката с детската невинност; с ценностите на младия човек; със света такъв, какъвто го помним от избледнелите ни романтични първи спомени. Ако знаехме какво ни чака, щяхме ли да искаме да достигаме тази горчива зрялост? И въпреки това - всички я изпитваме. Всички - някои често, други: по-рядко - се опитваме да се завръщаме „там“, в това неопределено пространство на сигурност, на обич, на грижа. И несъмнено, ако сме живели достатъчно дълго - било то като дни или като преживявания - разбираме, че в един момент вече няма къде да се завърнем.
Макар да има разкази с всевъзможни сюжети и развръзки, „Празното семейство“ е освен сборник с житейски драми и истории, също така е и откровението на хомосексулания мъж, който винаги е в търсене на своя център на равновесие. Тойбин изкарва на светло не само половите сношения между мъже, но и първичния страх, с който те са съпроводени, терзанията, бляновете, болката и насладата. Мисля, че разкривайки до такава степен вътрешния свят и половия живот на своите герои, Колъм Тойбин показва на своите читатели колко познати са тези чувства, независимо от пол или сексуална ориентация. Въпреки това, трябва да призная, за мен някои от моментите дойдоха вповече. Не поради друго, а заради способността на Тойбин да ни вкара в тялото и в мислите на своите герои, да прекрачи границите на неприкосновеното, да използва читателя като свидетел на най-интимното.
За мен „Бруклин“ и „Празното семейство“ не са писани от един човек, макар и двете да са чудесно написани. Колъм Тойбин в „Бруклин“ само загатва авторитарната си сила като автор, а в „Празното семейство“ я изцежда до последната капка. Може би заради това не бих прочела отново тази книга, която едновременно ме очароваше, но на моменти прекрачваше границите, в които трябва да се разпростира художествената литература.
И когато казвам граници, имам предви моите собствени. А когато говоря за прекрачване, нямам превид описанията на секс и оргии, а натрапчивото усещане, че вече нося истинските, напълно реални спомени на други хора в себе си.
Дево̀ра
Библиотеката 