За храненето на бебето

Ще започна с поздрав към авторката на книгата, която ще ви представя днес, защото се изисква голям кураж да застанеш под прожекторите и да обясниш на дори една майка как да си гледа детето, какво остава за това да напишеш книга, която ще се чете от стотици. „По-здрави бебета. Всичко за храненто от раждането до 2 години“ на Магдалена Пашова очевидно се котира прекрасно сред българската аудитория от млади и амбициозни майки, тъй като малко след като ми беше заета от моя приятелка, получих още няколко препоръки от познати и непознати хора да я прочета. Така и направих! Изчетох я от първата до последната страница - докато приспивах бебето в количката в съседната градина, докато го кърмех и дори крадях от най-ценното време - това, в което мъничето спи, за да разбера и аз какво е мнението на авторката и какви са нейните препоръки.

Откакто съм майка, едно нещо ми стана пределно ясно - по отношение на гледането на деца няма златна среда. Жените, които решават да станат родители, населяват отделни лагери и ожесточено враждуват помежду си, всеки яростно защитавайки своята теория и верую. Откакто пък членувам в една група за майки, забелязах, че да изказваш категорично мнение като на професор е характерно за 90% от женския пол. В случая авторката се изказва авторитено и уверено, изхождайки не само от личния си опит като майка, но и от курсовете и обученията, през които е преминала. В основата на книгата заляга вярата в това, че чистата натурална храна е в основата на доброто здраве - вашето и на вашето дете (с което съм абсолютно съгласна), но, макар да има тактични презастраховки от страна на авторката, често се изпада в крайности. Това е книга, в която има прекалено много удивителни, буквално - този вече толкова рядко срещан препинателен знак, който всява лека паника в читателя. Ако не се подготвиш за бебе шест месеца предварително, ще забременееш трудно; ако ядеш нездравословно, ще има последици за бебето; ако не дай си Боже го захраниш по-рано, край с хармоничната му чревна флора и подобни модерни крайности като забраната да се дава вода на бебе. Разбира се, в това ревю не мога да бъда обективна, защото в някои отношения съвсем не съм съгласна с авторката, но нека подчертая, че обобщено намирам книгата за полезно четиво за млади родители и определено взех много идеи от нея.

Фактите са факти и те са чудесно поднесени на страниците на „По-здрави бебета„. Коя обаче е тази майка, чудя се аз, която ще седне да прави домашно брашно 6 заса във фурна, като сменя хавлиени кърпи и какво ли още не (не претендирам, че съм запомнила механизма за приготвяне правилно, защото не мисля да го практикувам). С това искам да кажа, че макар и с мек език, книгата е крайна в напътствията си. От опит мога да кажа, че забременях от раз в момент, в който изобщо не бях в добра физическа форма и се хранех абсолютно нездравословно. Не разбирам логиката зад това да се забранява вода на кърмаче, защото между „няма нужда“ и „в никакъв случай не давай“ има голяма разлика. Гледам хората на моя възраст, захранвани от четвърти месец, с даване на вода, сокчета и какво ли не - не бих казала, че сме болнаво поколение, а още по-малко, че носим някакви идентични физически белези. По-скоро при всички ни се проявява генът на предишните поколения, отколкото резултатът от захранването в кърмаческа възраст. В същото време обаче харесвам и уважавам препоръките, които Магдалена Пашова дава за самия процес на захранване - каква храна кога е подходящо да бъде въведена, а съм истински очарована от рецептите в книгата, поднесени на читателя със страхотни цветни фотографии, които, признавам, грабват окото и събуждат апетита! (ето и от мен една удивителна)

За мен книгата е четивото на младата майка, която има склонност да се влияе от модерните течения във всяка сфера на живота. Така, както на нас са ни давали биберони с мед или подсладена със захар вода (ужасни практики, но така са учени майките ни), така днес пълното отрицание е мантрата на майката, която инспектира всяко зрънце, което ще доближи устата на нейното отроче. Аз не бих могла да живея с толкова стрес по отношение на дневното меню на детето, най-малкото не мога да си представя как физически ще смогна, да не говорим емоционално. Гласувам „за“ месото от пасищни животни, сезонните плодове и зеленчуци от ферми, забраната на сладкиши и подсладени напитки, но това са основи. Няма обаче да ме видите да правя солети от елда (например) или да държа детето на диета два дни, след като е хапнало зрънчо (не, че одобрявам зврънчото като храна за бебета).

Както виждате, и аз не знам как точно да обобщя емоциите си от тази книга. Може да звучи, сякаш съвсем не ми е допаднала или си позволявам да критикувам човек, който все пак учи другите хора как е най-добре да се хранят, но не това е целта ми. Просто нямам едно-единствено впчатление от книгата. Харесва ми и не ми харесва едновременно. Смятам, че всеки може да извлече доста ползи от нея, стига да пресява и да не се вманиачава. Аз не бих следвала препоръките в нея дословно, но и не бих упрекнала майка, която го прави (е, да, тайно я наричам майка-нацист, но то е с усмивка и намигване). Има и още нещо, което е загатнато в книгата, но ми се струва доста по-важно дори от това с какво храните детето си, и то е движението. Така че, мисля си - по-добре излезте на разходка с детето си, смейте се, играйте, ако и да е изяло цяло парче купена торта, отколкото да изнемогвате над печката в опит да му поднесете поредната порция мега здравословна закуска. И един плод ще свърши тази работа. 😉

Девора