Вече почти 10 години с Жоро пишем за нашите емоции и впечатления от книгите, които четем. За толкова време съм разбрала, че най-трудно се пишат публикациите за книги, които наистина харесваме. Може би е човешка природа - умеем да изтъкваме несъвършенствата и да сочим пропуските на другите. Но когато откриеш себе си в някоя книга, когато мислено сваляш шапка пред автора, какво ти остава да напишеш на белия екран? „Прекрасна книга! Много ми харесва!“ и толкова. Защото речникът ти не е достатъчно богат или защото се притесняваш да не обидиш душата на книгата, като напишеш нескопосано ревю за нея… Ето така е и сега: какво да ви напиша за романа на Йоана Първулеску „Когато светът беше невинен„? Всичко ще е недостатъчно.
Отидох в една от любимите ми книжарници в търсене точно на тази книга, без дори да знам, че съществува. Това се получава, когато имаш намерение да откриеш перла в морето от издания; да намериш книга, която да те накара да се чувстваш добре, без да е сладникава; книга, която да е написана с емоция, която можеш да припознаеш. Прегледах набързо всички редове и изложени книги и когато не открих нито една, която да отговаря на търсенето ми, си тръгнах и на изхода видях „Когато светът беше невинен„. Грабна ме корицата и тук може да се отплеснем в една друга дискусия на тема графичен дизайн и поговорки, но нека обобщя само така: да, понякога можем да си позволим да съдим за съдържанието от корицата.
Знаех, че съм попаднала на нещо различно, но ме беше страх да не носи в себе си прекалено натрапчива меланхолия. Това също беше едно от изискванията ми - реалността ме смазва достатъчно, за да позволя същото да направят с мен и книгите. Прочетох анотацията, разгърнах книгата, прочетох по няколко думи от странциите ѝ и с тържествена стъпка се запътих към касата - мисията ми беше увенчана с успех!
„Когато светът беше невинен“ се чете бавно, глава по глава. Има прекалено много за осмисляне, но не само заради това - удоволствие е да я четеш бавно, потънал в историите на къщата, подслонила едно будно, интелигентно и любящо семейство. Героите в романа са истинските роднини на авторката и не е чудно как малката Ана се е превърнала в „есеист, публицист, литературен критик, преводач …, професор по литература и писател“. Макар и често закачана за нейното будно въображение от по-големите, Ана расте в най-благоприятната среда, която да го обогатява и развива. Хората, които момичето среща в своето детство, от тези, които познава много добре, до тези, с които е писано да се срещне за малко, са описани с толкова безрезервна обич, а времето, което променя случките от миналото и им придава друго значение, вместо да помрачи някои от образите, напротив, изгражда представата за тях като още по-мъдри и още по-добри. Мисля, че мога да си позволя да направя едно заключение за Йоана Първулеску и то е, че детето, за което пише в книгата, така и не е пораснало и то по възможно най-благоприятния за жената начин.
Самите истории са прекрасни, написани с чувство за хумор, с едвам доловима носталгия, с примирение към факта, че нищо не можем да променим в съдбата си, но и с намерение да възкресяваме спомените си, докато ние самите сме живи. Всяка глава разказва по една история, която може да започне много отдалече, да премине през какви ли не лъкатушения, докато накрая всичко написано, дори най-незначителното на пръв поглед, не добие общ смисъл. Сентенцията е в последните едно или две изречения, с които авторката затваря главата и дава възможност на четящия да помисли върху написаното, да го преживее наново, припознавайки се и откривайки се. Прекрасна, прекрасна Йоана Първулеску!
Не знам какво повече да ви напиша. Главата ми е изпразнена от конкретни спомени за прочетеното, но сърцето ми е пълно, умът ми е по-богат, душата ми е по-смирена. Когато търсиш, намираш. Така и аз намерих тази книга в момент, в който имах нужда от нея. А вие, дори да нямате чак такива екзистенциални нужди, пак се обърнете към романа, защото е написан прелестно и умело от човек, който заслужава да бъде наричан „писател“!
Девора
Ето и детайли от страницата на издателството, тъй като съм наясно, че ревюто ми е крайно неизчерпателно за тези, които искат да знаят повече за съдържанието на книгата:
Библиотеката 