Ако мислите, че италианците зареждат масите си предимно с пица и паста, то това е книгата, която ще отвори очите ви за богатството на италианската кухня, при това ще го направи с голям и тежък шамар. Авторката Елена Костюкович ще открие за вас кои са най-емблематичните ястия на всяка италианска провинция, а вие ще се убедите, че почти няма плод, зеленчук, месо, риба или млечен продукт, които да не са споменати и подробно разгледани в „Храната - италианското щастие“.
Книгата изобилства от информация и определено заслужава вашето внимание, но идва със своите силни и слаби страни. Ще започна с критиките, за да завършим сладко:
Първата и най-съществена отправям към авторката. Без да искам да омаловажа труда ѝ, който е направо епохален (имам чувството, че е събирала информация, както някой приказен герой би събирал вълшебни капки вода от всички кладенци по света), трябва да отбележа, че съдържанието би било по-лесно смилаемо, ако беше разделено в различни книги. И ето какви например можеха да са те: История на хранителните продукти от Стария и Новия континент, История на италианската държава, Специфични гозби в италианския край, Съхранение и приготвяне на храната през вековете, Увлекателни цитати на тема ядене и пиене от известни и не толкова известни автори и т.н. Наистина, ако това може да е минус, а аз мисля, че може - книгата е твърде информативна! Изненадващо е обаче, че се чете бързо, стига да не се ангажирате да помните всичко, което е минало пред очите ви.
Друг проблем, който имам с изданието, са фотографиите. Едно, че са черно-бели, и второ, много по-неприятно: изобщо не се вписват синхронично в текста. За подобна книга си представям ярки, апетитни маси и блюда; преливащи кошници с прясна продукция от китни пазарчета; снимки, карти и картини, които разказват история. Иначе е сухо, написано енциклопедично и се получава като разговор с много интелигентен и начетен човек, от когото може да научите доста, но след по-продължително общуване (по-скоро монолог), вече се чувствате леко отегчени.
От критиката искам да извадя и положителното:
Ако четете книгата на бавни глътки, наистина ще научите прекрасни и детайлни подробности, не само за храната в Италия, не само за храната въобще, но и за световната история, за изкуството, обичаите, за езиците и съвременните тенденции в кулинарния свят.
Определено искам да похваля превода, дело на Румен Шомов. Сигурна съм, че благодарение на неговия труд една толкова детайлна книга може да бъде четена с лекота и интерес.
Смятам, че признанието, което авторката получава за тази своя творба, е напълно заслужено, предвид отдадеността, с която изградила своя труд и която личи във всеки ред. С тази книга ще опознаете Италия чрез задълбочения анализ на Костюкович, и ще се разходите по различните области, разделени в отделни глави. От време на време ще се спирате на кратки отбивки, които разглеждат тема, засягаща Италия или историята/продуктите/населението/готвенето, а после пак ще се завръщате на картата, за да продължите с кулинарния туризъм.
В края на книгата авторката дава достъп до всички свои познания с приложение-речник, в което може да откриете италианските думи на всички храни, сортирани по видове (зърнени, подправки, плодове, зеленчуци, яйца, сирена, месо и т.н.), а удобният азбучен показалец е наистина чудесна идея за книга като тази. Така ще може да се връщате лесно към някоя история или позабравен факт, без да се чудите именно къде в книгата бяхте прочели за крема Нутела или за поета в Древен Рим Овидий.
Препоръчвам книгата на всички хора, запалени по италианската кухня, култура и история, както и на всеки, който обича да трупа солидни запаси от обща култура. „Храната - италианското щастие“ е книга, която не само игнорира стереотипите за италианския начин на хранене, но и хвърля светлина върху истории и любопитни факти, далеч преминаващи границите на страната, за която е писана.
Девора
Библиотеката 