Обожавам музикалните книги на ЕМАС - винаги толкова красиви издания, които радват не само с детайлните си цветни илюстрации, в които можеш да се загубиш за дълго време, изследвайки едно или друго кътче от страницата, но и с възможността да се докоснеш до класическо музикално произведение не само чрез разказа, но и благодарение на диска, който върви в комплект с книжката. За мен това са детски книги, които носят познание и могат да обогатят живота и на доста по-възрастни хора. Това са книги-бижута и децата трябва много да са слушали и да са били извънредно добри, за да получат една такава като подарък. Подходящи са не само за бъдещите музиканти, които запълват часовете след училище с упражнения по пиано и цигулка, но и за тези малки мечтатели, които просто обичат да се радват на красивото.
„Един американец в Париж“ е симфонична поема от Джордж Гершуин. Както авторката и илюстратор на книжката Дорис Айзенбургер споделя в самото начало, илюстрираният разказ е по-скоро плод на нейното въображение, отколкото на картина, измислена от композитора. Въпреки това в начинанието ѝ помага и краткият разказ на Диймс Тейлър, който през 1928 г. представя разказ по музиката на Гершуин. Тези двама интерпретатори са се справили чудесно, защото музика, текст и картина вървят ръка за ръка, за да ни покажат един пълен с емоции и възхищение ден на един очарован американец в Париж.
Още с първия разтвор, на който историята започва, Айзенбургер е сътворила свят от цветове и форми, на който трябва да отделите повече време. Не се спирайте само на фигурата с доволна усмивка в центъра на събитията - плъзнете поглед в другия край, където се вижда стар френски трамвай, а по-близо гарата е изпълнена с посрещачи и влюбени хора. Дамите са предимно в небесно синьо, усмихнати и щастливи. Една маха възбудено на свой приятел на перона, а друга решително е стиснала дългата си огърлица от перли. Единствено възрастната жена в десния край на картината има тъжно изражение, тъй като явно не намира нещо в елегантната си чантичка. Дали това „нещо“ не е в ехидно подсмихващия се мустакат мъж зад нея? Да, Париж е красив, но като всеки голям град, той също има своите опасни персонажи.
Всеки разтвор на книгата предразполага към такова „изследване“ на илюстрациите. Отпуснете се, пуснете си диска и се наслаждавайте да търсите малките закачки в картинките, които допринасят за това да усетите духа на този красив град. Полюбувайте се на разтвора на страници 22-23, който представя Айфеловата кула, обляна в златна светлина, нарисувана по-красива, отколкото е на живо (поне по мое мнение).
Книжката наистина носи силен заряд и представя Париж по възможно най-красивия начин, затова мисля, че ще е чудесно допълнение към куфара на всеки малък пътешественик, който се впуска да изследва Европа. А сега, за разкош, нека се насладим и на музиката на Джордж Гершуин:
Девора
Вижте още от поредицата:
Библиотеката 