Един ден през декември

В идеалния случай декември означава време за семейството, но и време за себе си, препоръчително прекарано в удобно кресло до пукаща камина, с книга в едната ръка и нещо за пийване или похапване - в другата. В моите представи декември е по-лежерен месец дори от юли или август, защото човек отпуска ума и душата си (след като е приключил с работата и задачите, разбира се) и във въздуха се носят не само снежинки и аромат на джинджифилови курабийки, но и радост, усмивки и много любов. Това е месецът на стоплящите душата романтични комедии и любовни романи. Днес ви представям един такъв, написан от Джоузи Силвър. 

„Един ден през декември“ звучи обещаващо за всеки, който носи в себе си романтична душа. Представяте си нещо захаросано, нали? Но сте на грешен път. Историята в книгата не е просто посветена на някой изпълнен със случки декемврийски ден, а на един конкретен ден, който ще бележи следващите години на главната гроиня Лори и те няма задължително да са изпълнени с щастие…

Лори се влюбва от пръв поглед в младеж на сирката на автобуса. За съжаление осъзнаването на това, че е намерила своя Мъж, се случва по-бързо от осъзнаването на факта, че ако не действа на момента, може повече никога да не го види. И така: двамата разменят погледи, изпълнени с почуда от това мигновено откровение, но автобусът, в който пътува Лори, затваря врати и потегля, докато младежът остава на спирката и се изгубва завинаги. Може би…

Минава цяла година, в която Лори не може да забрави тази среща и пресъздава в главата си хиляди ситуации, в които открива своя любим и тяхната приказка започва. Когато най-накрая това се случва, обстоятелствата са немислими и напълно различни от това, което младата жена си е представяла, така че двамата са принудени да споделят живота си, но без да бъдат заедно. 

За едно нещо Лори се оказва права - когато отново среща своето мистериозно момче от спирката, нещо ново се намества в живота ѝ и той започва да се променя и да я изгражда като нова личност. Книгата е за любовта, която понякога ни кара да пораснем и да опознаем себе си по-добре, но не по най-баналния възможен начин. Емоциите на главните герои са описани по човешки, включително и това, че ние, жените, сме склонни да украсяваме реалността много повече и да придаваме много по-дълбоко значение на всеки жест, отколкото мъжете. Силвър описва взаимоотношения, които изглеждат съвсем реалистични и начинът, по който се развива сюжетът, може да бъде историята на всеки един млад човек.

„Един ден през декември“ е лека и приятна книга, предсказуема, без да е лишена от своите малки моменти на изненада. Ако беше филм, сигурно щеше да се превърне в коледна класика. Наскоро Рийз Уидърспуун сподели точно този роман с последователите си в нейния литературен клуб, така че нищо чудно творбата на Джоузи Силвър да стигне и до големия екран. Ако не ви се чака, а искате да разберете какъв е пътят, който Лори трябва да извърви, за да открие истинското си Аз, което не е просто това на приятелката, дъщерята или любимата, то тогава вземете книгата и си позволете малко романтика, пък дори и да липсват идеалните условия с камината. 

Девора