Джуджето Дългоноско

Никога няма да престана да чета детски книги и приказки! Даже, мисля си, най-разумно ще е да зарежа всичко останало и да си остана в този свят, в който има такава красота и поука, че се чувствам толкова мъдра и щастлива, колкото бях, когато бях на шест.

„Джуджето Дългоноско“ прочетох на един дъх и макар Вилхелм Хауф да разказва за магичен свят, в който зелки се превръщат в човешки глави, а морски свинчета се пързалят на орехови черупки, това, което направо отнесе моята собствена глава, беше гордостта (не горделивост) и себеуважението, което проявява едно грозно джудже, станало обект на присмех от всички. Вие как се справяте в ситуация, в която за миг ви е отнето всичко - родители, дом, собствената ви идентичност? Защото макар и описани буквално в книгата, тези неща се случват на всеки от нас, дори ако говорим метафорично. Колко от нас ще изправят гордо глава, превръщайки най-голямото си нещастие във водеща сила да продължат напред? А колко ще забият нос в земята и ще се оставят на тълпата да ги мачка и да им се присмива?

Така ми се иска тази книжка да ми беше позната още в детските години! Признавам - тогава сигурно нямаше да я разбера толкова добре, но съм сигурна, че щеше да изиграе своя възпитателен елемент, както всяко друго нещо, което съм прочела като дете или като възрастен. А ако вие се чудите какво толкова се случва в историята, нека ви споделя набързо: Едно красиво момче е превърнато от зла вещица в грозно, направо гротескно дребно създание. По време на службата си при вещицата, джуджето научава много и когато идва време да се върне сред хората, то използва своите умения, така че да изкарва честно и с дарба прехраната си, вместо да се превърне в градския шут, на който всички се присмиват и когото всеки презира.

Може да се търси още много символика, тъй като периодът, в който Якоб отсъства от семейния дом, съвпада с така объркания при всяко дете период на съзряване през пубертета. Неговото спасение идва от друго младо омагьосано същество. А ключът към развръзката се крие в една липсваща подправка, която дарява вкус и аромат на живота.

Изданието е много красиво, с тежки твърди корици и най-вече - с нестандартни и красиви илюстрации, дело на Лизбет Цвергер! Дизайнът също ми допада много и като цяло пиша отличен във всеки един детайл!

Щастлива съм, че тази книжка попадна при мен и я препоръчвам от сърце на всички!

Девора