Далече от безумната тълпа

„Далече от безумната тълпа“ е от тези книги, които те печелят с времето и прочетените страници. Влюбваш се в стила на автора по-късно, отколкото си предполагал, но за сметка на това в края на книгата вече си пристрастен. Трудно ми е да опиша майсторството на Харди, но поне ще се опитам: книгата, която на пръв поглед изглежда като леко романтично четиво, е богата на толкова драматични персонажи с реалистично мрачни съдби, че единственото, което остава на читателя, е да гледа философски на трагедиите и да приема повратностите като абсолютно неделима и естествена част от живота.

Може би тези, които са чели книгата и знаят, че главните действащи лица са замесени в романтични преживявания, на които може да се гледа и с известна доза чувство за хумор, ще се зачудят на ревюто ми. За мен обаче най-вълнуващи бяха съдбите не на коктената Батшеба и на нейния най-верен обожател, колкото на онези, за които краят се оказва суров и горчив. Томас Харди сякаш вплита образите на второстепенните си герои между другото, но решителността, с която ги жертва в името на щастливия край за двама неосъзнати влюбени, е зашеметяващ поради простата причина, че звучи абсолютно достоверно.

Както в книга, животът също изобилства от абсурди, от емоционални изблици, от погрешни решения, продиктувани от гордост, от сляпа привързаност или от най-елементарна глупост. И както в живота, така и в книгата, този, който остава най-малко засегнат от приумиците на съдбата, продължава напред и се ползва от правото си да бъде щастлив. Харесвам „Далече от безумната тълпа“ най-вече заради героите и тяхната история, също и заради особения стил на Харди. Горещо ви препоръчвам да прочетете първо книгата, след това да гледате екранизацията с Кери Мълиган от 2015-а - макар и визуално въздействаща и красива, лентата е „разредено вино“ в сравнение с романа.

Девора