„Becoming“ - историята на Мишел Обама

„Харесвам я! И е висока, колко яко!“. Това бяха първите ми впечатления за първата дама на държава, отдалечена на 9 000 км от моята собствена. През 2009 г. бях в ранните двайсет и политиката не ме интересуваше особено. За сметка на това винаги съм се интересувала от високи жени, тъй като аз самата съм такава. По това време изобщо не подозирах, че 10 години по-късно моят съпруг ще ми подари автобиографията на Мишел Обама и прочитайки я, ще открия още много прилики, за които не съм и подозирала.

„Becoming“ от Мишел Обама е книга, която не оставя читателя безразличен. Усещането е сякаш водиш дълбок, интересен, емоционален и ползотворен разговор с интелигентен човек. Тази книга ме разплака, накара ме да размишлявам, но най-вече - накара ме да осъзная, че мога да бъда и да правя повече. Не очакавах, че ще бъде толкова значима за мен по толкова много начини. Истината е, че вътре има много теми за размисъл, много истории, които могат да намерят отглас във всеки един от нас, така че всеки да открие себе си между страниците.

Книгата е разделена на три части: Becoming Me (посветена на ранния живот на Мишел, на нейното семейство и приятели), Becoming Us (посветена на изграждането на семейството с Барак и паралелните кариери на двойката) и Becoming More (открехване на вратата към това какво се случва в Белия дом и постиженията на Мишел като първа дама). Стилът на авторката (авторите) е деликатен, но с чувство за хумор; информативен, но ненатрапчив; личен, честен и скромен, но в същото време - пламенен. Докато четях, често прехвърлях страниците в средата на книгата, където са поместени фотографии, или си пусках видео на интервюта в YouTube, които се споменаваха в книгата. Понякога се зачитах в коментарите под тези клипове и си мислех, че толкова много хора ще купят тази книга, но колко от тях ще я прочетат от корица до корица и по-важното: колко от тях ще разберат посланието на Мишел?

В книгата има много наболели теми, за които не мога да изкажа мнение. Никога не бих могла да разбера напълно проблемите на малцинствата в Щатите. Аз третирам всеки човек като отделна личност. Съдя за него по постъпките му, а не според цвета на кожата или сексуалната му ориентация. На база на това мога да го харесам, или не.

Беше ми обаче интересно, че и аз, както Мишел в ранните училищно години, имам спомени как се прибирам към вкъщи, стискайки връзката с ключове между пръстите си, така че да мога да я използвам за самозащита, ако се наложи. Почувствах се съкрушена, докато четях за болестта и смъртта на баща ѝ, което ме накара да изживея наново загубата на моя собствен баща. Шегувах се с мъжа си, който, както Барак Обама, също е левичар и обича да чете книги прекалено много. Докато гледах интервю с Мишел, не открих причина за смеха на водещия, когато тя разказваше за брат си, който е имал фикс идея за това как да евакуира семейството си при извънредни ситуации. Знам какво е да се страхуваш за семейството си, да очакваш най-лошото и да искаш да имаш контрол над ситуацията.

Мишел Обама е бившата първа дама на САЩ. Не сме на една възраст, не сме с един и същи цвят на кожата, не идваме от една и съща култура, житейският ни опит е тотално несъпоставим, но това не са най-големите разлики между нас двете. Жената Мишел постоянно се пита: „Достатъчно добра ли съм?“ и прави всичко по силите си да докаже, че е! Аз, от друга страна, дори не съм стигала до въпроса, а винаги съм подхождала с убеждението, че не, не съм. Пропуснала съм толкова много възможности и трябваше да прочета книга за живота на друг човек, за да го осъзная.

Благодарна съм на екипа, който стои зад „Becoming“. Благодарна съм на Мишел Обама за нейната история. Книгата сега е в нашата библиотеката и малки хартиени котенца надничат от страниците, за да ми показват къде са параграфите, които искам да препрочитам отново. Като например на страница 46, където става въпрос за креативността на майка ѝ, или страница 201, която също е посветена на майчинството.

Най-трудните части от книгата, които са посветени на семейства, загубили близките си, ще останат завинаги запечатани в паметта ми и няма нужда от нещо, което да ме подсеща за тях. Аз ги помня.

Девора