Харесах Бил Брайсън още на първата ни среща, която се състоя между страниците на „У дома“ преди точно 8 години. За мен Брайсън е увлекателен автор с подчертано чувство за хумор и несравнимо умение да поднася трудно смислаеми факти от науката и историята по един интригуващ и разбираем начин. „Кратка история на почти всико“ е от книгите, които смятам за задължителни в съвременната библиотека, макар че не вярвам да прекара особено много време там. Ето защо:
Ако мога да извадя един извод от всичко прочетено на тези 502 страници, той е, че учените във всички сфери полагат неимоверни усилия, за да разберат и потвърдят неща, които обаче почиват на чисти хипотези, след което да ги обърнат в цифри и понятия, които разбираме, но след време ще бъдат оспорени, може би дори отречени.
Кратката история на Земята като част от заобикалящата ни Вселена и като дом на земния живот в цялото му разнообразие е това, което ще увлече читателя от самото начало. Представете си повествованието като хибрид между лежерния и разбираем език, на който говорят псевдо-научните клипчета в YouTube, посветени на космоса, земното движение и вулканите (например), но с научно проверени доказателства и факти, биографии и истории, както и достатъчно „храна“ за вашите собствени размисли. Условно деля книгата на две части:
По-интересната за мен, която разказва за произхода на Вселената, атома, молекулите, планета Земя, нейното устройство и (предполагаема) история от зараждането до наши дни. Кратък обзор на динозаврите хвърля моста към по-обстойно разгледаната, но далеч не толкова вълнуваща част, посветена на лишеите, фосилите и… човешкия вид. В общи линии предпочитам да чета за кората на Земята, за ядрото, химията, геологията, подвижните плочи и разултатът от тяхното движение, отколкото за биологичните видове и теориите за еволюцията.
Книгата е абсолютно прекрасен начин да се запознаете с тези важни факти и процеси, които са почти магически наредени така, че днес да можем да съществуваме. В същото време Брайсън обяснява и споделя и за теориите по пътя на познанието, които са били опровергани, и създава усещането, че колкото повече неща разбираме и научаваме, толкова повече не можем да им се доверим (не мога да преценя дали е преднамерено).
В общи линии науката е съвсем в зората да разбере каквото и да било, като накрая изводът е нещо от рода на „може да е било така, но кой знае“ и също „много е вероятно да се случи така или пък така, но в крайна сметка може да ни изненада и да се случи по съвсем различен начин„. Обобщено, книгата е събрала (почти) всичко, което си мислим, че знаем за света около нас, прилежно категоризирано в хаос от невъобразими числа, заплетени имена с латински корени и безкрайно наивен опит да поместим всичко в границите, които човешкият разум може да асимилира.
Ето защо твърдя, че книгата скоро със сигурност ще представлява един остарял преглед на повечето от информацията, която съдържа. Учените от различни области живеят в непрекъсна надпревара и в нея понякога важни неща оставят незабелязани, понякога забравени, а най-често - опровергани. Докато не ги докажат наново или не се окаже нещо съвсем различно.
Въпреки това, желанието на Брайсън да разбере повече за своята родна планета и да посвети и нас в това познание е създало чудесна, интересна, интригуваща и прелюбопитна книга, която ще ви запознае с… ами, почти всичко! Горещо я препоръчвам, но ви съветвам да се въоръжите и с известно търпение, тъй като понякога авторът навлиза в „дълбоките води“ на подробностите, но никога толкова дълбоко, че да загубите интерес!
Девора
----
Девора е един от създателите на блога за книги „Библиотеката“. Още от нейните ревюта може да прочетете тук.
----