Трип за децата - откровението на Флий

Не мога да повярвам, че са минали повече от две години от момента, в който споменах на Николета Руева от изд. „Кръг“ за мемоарите на Флий. Беше лятото на 2019 г., „Acid For The Kids“ трябваше да излезе през есента в оригинал. Който ги издаде на български език, ще е добър удар, казах й. Тя пък наистина се нави и скоро след това ми потвърди, че е взела правата. И се почна едно чакане…

… и чакане…

… и така до съвсем скоро, когато „Трип за децата“ на неподражаемия Флий, басистът и съосновател на фънк легендите Red Hot Chili Peppers успя да ме открие чак във Виена. И добре че го направи, защото от доста време не бях чел музикална биография и това удоволствие ми липсваше. О, тук е мястото да направя важна уговорка - „музикална биография“ не е най-точното определение за жанра на тази книга. Флий не акцентира върху кариерата си в Chili Peppers, всъщност разказът спира там, където започва историята на бандата. И макар да има много музика в тази книга, „Трип за децата“ е по-скоро историята на едно порастване. Откровена, мъчителна история, но и вдъхновяваща с научените уроци, от които изобилства.

„Може да съм един сантиментален глупак с единайсет пръста, надвиснал над пишещата машина, бълващ тежък миш-маш от тъпотии, необразовано животно, което се храни от инстинкта и чувствата си. Но това е моят глас. Фактите и цифрите не са важни за мен. Цветовете и формите, които определят моя свят, са. Те са това, което съм аз, независимо дали е правилно или грешно“, пише в началото на книгата Флий и се придържа към това вярване до края, създавайки наситено цветно пътешествие през собствените си спомени.

Роден като Майкъл Балзари в Мелбърн, Австралия, едва 4-годишен заминава със семейството си за Америка. Нормалното, традиционно семейство бързо се разпада, когато майката на Майкъл се влюбва в учителя си по музика. Бащата се връща в Австралия, а невръстният Флий, сестра му и майка му заживяват с музиканта Уолтър. „Беше едър и здрав тарикат, облечен в шейсетарска риза с индийска щампа и чарлстонки“. Започва нова ера в живота на Майкъл, белязана от свободата, финансовите ограничения и музиката. От лъскавото предградие на Манхатън той попада сред музиканти, хора с различен цвят на кожата, които пушат трева и импровизират джаз по цели нощи. Наред с тази свобода обаче идват и честите скандали, внезапните „изключвания“ на Уолтър, по време на които в пристъп на ярост изпочупва покъщината. Тези епизоди белязват спомените на Флий по необикновен начин. Отношенията му с Уолтър си остават сложни и многопластови, защото, макар да го нарича „Дивият Уолт“, това е човекът, който първи открива за него света на музиката.

Последвалото преместване в Лос Анджелис също повлиява драматично на подрастващия Майкъл. В обстановка на абсолютна свобода хлапето се сблъсква с опасностите, които дебнат от всеки ъгъл на Западното крайбрежие през 70-те години. Банди, дребни престъпления, маниаци, нови приятели, амалгама от колоритни образи преливат в калейдоскопа на това порастване. Разбира се, както подсказва заглавието на книгата, дрогата също е там. Флий е откровен до крайност, когато извиква спомените си за всички експерименти и срещи с най-различни субстанции, белязали тийнейджърските му години и неопределен период след тях. В един момент детайлите са твърде шокиращи, а разказите за причудливите ефекти от наркотиците ме караха леко да повдигам вежди в недоумение. И точно когато си мислиш, че всичко е един розов облак от химическо синтезирано щастие и любов, Флий обръща плочата и започва да говори за мрачната страна на тези „трипове“. За щетите, които нанасят, за абстиненцията - ужасяващи подробности, бодене, игли, безсъзнание и мрак, много мрак.

„В продължение на години правех грешката да се опитам да избягам, преди да се науча да се предавам, да приемам болката си за благословия, да повярвам в любовта и да й позволя да ме промени“.

„Въпреки постоянните падения заради собственото си късогледство, егоизъм и болка винаги допълзявам обратно до трънливите клони на дървото на любовта, кървящ и пребит, но обратно при извора…“.

Изненадващо за мен, книгата се оказа много повече духовно, отколкото музикално преживяване. Да, музиката присъства, разбира се, тук са първите срещи на Флий с тромпета, после с бас китарата, първите опити да свири в банда, успехите и провалите… Но спойката между всички епизоди е в духовната енергия на осъзнатия Майкъл Балзари, издигнал се над грешките и поглеждайки в ретроспекция към тях без гняв или съжаление.

Къде са Red Hot Chili Peppers ли? Със сигурност не в тази книга. Тук са Антъни и Хилел, едно здраво, неразрушимо ядро приятели, но идеята за този фънки звук, с който предстои да завладеят света, все още е в зародиш. Когато прозвучават първите акорди, идва финалът. За „Чушките“ вероятно ще четем в друга книга, защото Флий звучи като да има още много за споделяне.

„Трип за децата“ идва на български език в приятно книжно тяло, със снимката на невръстния Флий от оригиналното американско издание и неговия характерен подпис. Преводач е Андрей Ч. Арнаудов, за когото това е първи книжен превод. Уличният език на Флий се е оказал сериозно предизвикателство и българският текст има доста грапавини, които лично на мен създадоха дискомфорт. Може би бих хвърлил поглед и към оригиналния текст, за да видя как звучат някои конструкции от устата на този самобитен мислител.

Георги