„Депеш мод“ на Сергий Жадан привлича вниманието с поне няколко неща още на пръв поглед. Заглавието? Разбира се. Ще се спра на това по-надолу, но да, няма как да подминеш такова заглавие, особено с художественото оформление на корицата - надписът заема на практика почти цялата площ, като афиш е. Името на автора, Сергий Жадан. Съвременен украински писател? Не излизат всеки ден у нас такива. А този, освен писател, е и рок музикант! И не на последно място, издателският призив на задната корица: „ВНИМАНИЕ! Препоръчва се на всички бъдещи, настоящи и бивши студенти, на всички, живели и неживели в Студентски град„.
Дотук три причини поне за мен да посегна към тази книга, макар 90-те да са по-скоро времето на моето детство, отколкото на младежките ми години. Именно там ни връща Сергий Жадан. Украйна в началото на 90-те. Постсъветската мътилка има своите герои, в които няма нищо героично. Обикновени младежи, подвластни на хормоните си и лутащи се в безпътицата, белязала онова време. Кучето Павлов, Вася Комуниста, Какаото, Саша Карбуратора - всички са с цветисти прякори, като че за да компенсират сивотата около тях. Всички са пияни, надрусани, нихилисти в особено състояние на духа. Жадан също е там, стенографира пулса на своето поколение. А пулсът е доста „подскачащ“, в интерес на истината. Трагикомичните ситуации изобилстват, разказани по особен, хаотичен и накъсан начин, който обаче не пречи лесно да си визуализираш сюрреалистичните картини. Защото и ние сме от същата страна на Желязната завеса, която тъкмо е рухнала съдрана, но на кукичките все още висят парцали. И в тия парцали са омотани до ушите героите на тази книга. От един ъгъл наднича КГБ, от друг притичва млад марксист, там някъде гледа с безизразни очи дъщерята на някакъв генерал, прегърнала бюст на Молотов.
Не разбираме много за самите герои - единствено ситуациите, в които попадат, говорят за тях и пресъздават откъслечните, славни по своему, движещи се по ръба на бръснача моментни снимки от младостта на един писател, който ги превръща в история, превръща ги в литература. Поне до Епилог Номер Четири, където Жадан прави крачка напред, излиза от собствения си роман и формулира в две страници своето обяснение на „проклетите ми деветдесетарски години„. Малко по-емоционално може би, но честно и без заобикалки.
Обещах по-горе, че ще се върна на заглавието. Нали не сте очаквали книга за „Депеш мод“? Името е символ, както групата е в някаква степен символ на онова време за мнозина. Не търсете музикална история. „Депеш мод“ се появяват в един-единствен епизод, безумен епизод наистина, но той ще ви докара до сълзи от хилеж и дори само заради него си струва това заглавие да бъде изписано с толкова големи букви на корицата.
Може би вашата трактовка на 90-те да е друга. Може нищо от това да не се е случило на вас. Може никога да не сте се чувствали „като река, която тече срещу течението си“. Жадан със сигурност не е Керуак и „Депеш мод“ не е „По пътя“, дели ги цял един свят и две поколения. Но си струва да хвърлите поглед и към тази, по-познатата ни страна на Желязната завеса, където битниците на 90-те кръстосват своя собствен, източен „Route 66“. Макар и с електричка.
Публикувано от Георги
Библиотеката 