Продължавам с четивата, свързани по някакъв начин с Балканите. След Иво Андрич и „Мостът на Дрина”, и „Министерство на болката” на Дубравка Угрешич, идва ред на публицистично обяснение за нерадостната съдба на балканските народи. Една биография на един президент със свински очички…
„Слободан Милошевич – трагедия по сръбски” е една от най-добрите биографии на политици и държавници, които някога съм чел. Оценявам какво предизвикателство е за всеки един западен автор да пише за Балканите – този непрестанно врящ казан от сложни противоречия, нелогични поврати и чепати характери. А Адам ле Бор се е прицелил именно в сърцето на този врящ балкански казан – Сърбия. Разказвайки за живота и политическата кариера на човека, който дирижира разпадането на Югославия и после й драсна клечката, английският журналист прави и опит за разкриване на по-пълна картина от безумието на балканската трагедия. Недостатъчен опит, разбира се, защото никой, който не е живял и изстрадал съдбата си на балканец, не може да каже да разбере мащаба и дълбочината на този затворен кръг. И все пак Ле Бор е създал една впечатляваща биография, която показва Милошевич в неговата съвсем нееднозначна същност.
Издигнал се от обикновен комунистически апаратчик до най-важния човек в държавата, Милошевич е истинско олицетворение на безскрупулния и жаден за власт политик, който дори не може да бъде наречен държавник, понеже думата е свързана със „съзидание”. За времето на неговото управление Словения, Хърватска и Босна се отцепват от посткомунистическа Югославия след поредица от кървави войни, а Косово тръгва безвъзвратно по пътя към независимост. Авторът не спестява и някои малко известни факти за сложните връзки между лидерите на враждуващите страни. Докато хървати и сърби се избиват в една братоубийствена война, Милошевич и Туджман, ръководителят на Хърватска, си говорят приятелски, разхождайки се в градината. Отношението на западните сили също е представено критично. В югославския конфликт голяма е ролята именно на Европа и САЩ, които не правят почти нищо конкретно, за да спрат насилието и си затварят очите за очевидната истина – че всичко се извършва със съгласието и под надзора на Милошевич. Когато за никого вече не е тайна що за човек е сръбският лидер, вече е прекалено късно и Косово също е в пламъци.
Книгата е и впечатляващ разрез на т.нар. „Сърбия, Инс.” – държавата, превърната в частна собственост от Милошевич и неговото обкръжение. Държава, в която се разпореждат хора с лабилна психика като Радко Младич и Радован Караджич и в която тоягата е в ръцете на откровени престъпници като Аркан. Името на последния стои под една много показателна за трагедията на съседите снимка – як мъж с престъпническа физиономия, облечен в нещо като сръбска народна носия, препасан с пояси, с елече и увесен на гърдите огромен православен кръст държи в ръката си автоматично оръжие. Този образ показва истинското лице на дивашкия национализъм, развихрил се в Югославия след 1989 г. Престъпници, профани, самозабравили се писатели и журналисти, футболни хулигани подклаждат огъня на онова, което ще прерасне в опустошителни войни, довели до разпад на прогресиращата до този момент балканска страна. И зад кулисите на цялата армада псевдо-патриоти – авторитарният комунист, любител на всичко американско, пеещият френски песни в компания, ухажваният и отхвърлян от Запада Слобо. Истинска история за размирици, протести, война, убийства, политически машинации и човешко страдание, провокирани от онези, които никога не цапат своите ръце в тях. Онези, които издават заповедите, без оглед на последиците…
Улица в Босна 15 години след края на войната. Снимка: Георги Грънчаров
Публикувано от Жоро
Библиотеката 
