Животът ми е като градски транспорт
в изплетения от нерви столичен град.
През почивните дни е лъскав комфорт,
в понеделник сутрин прилича на ад.
Понякога зациклям във задръстване
и загубвам вяра в доброто и хората,
или форсирам мотора до пръсване,
но продължавам да си играя ролята.
В главата ми се блъскат на тълпи
безброй идеи - като хора в автобуса,
натъпкали се до самите врати,
и пъшкащи от теснотия и погнуса.
Возя се като подозрителен силует
и не ми пука какво ще говорите -
решил съм да пътувам без билет,
и без да ме е страх от контрольорите.
Жоро
Библиотеката 
emi pravilno si napisal 4e jivota e kato gradskia transport laja niama 🙂